Излязлата преди 3 години книга „Яж, моли се и обичай!” (Прозорец, 2008) се превърна в нашумяла кино-продукция, с която решихме да си разнообразим една неделна вечер.
Резултатът: макар темата да е безкрайно изтъркана и „бозава”, ни накара да се замислим за смисъла на живота и равновесието на душата. Или с други думи – някои прости истини за сложните усещания, които често ни терзаят.
Идеята, че житейското благополучие е важно, но много по-важен е пътят до него – е разкрита по един от най-подходящите начини. По пътя. Елизабет Гилбърт ни води със себе си на омагьосващо пътуване през три прекрасни места – Рим, малък ашрам (манастир) някъде из Индия и на о-в Бали. На всяко от тях сваляш за миг очи от екрана/страниците и се замисляш дали не би направил същото някой ден, или дали не би го правил всеки един ден.
Да опознаеш и тялото и душата си.
Или накратко.
Яж.
Италия.
За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер 
То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!
Моли се.
Индия.
То по-подходящо място за това май няма. Но да ставаш всяка сутрин в 5ч. за медитация…в началото и на мен ми се стори налудничаво! Номерът е да успееш да укротиш мислите си, макар и в 5 сутринта. Изпразваш главата си от всички тях, освобождаваш място и цялата Вселена нахълтва вътре с пълна сила. Хармонията започва несигурно да се прокрадва край теб.
Обичай.
О-в Бали.
Тук има всекиго по нещо – интересни гледни точки за LOVE-то. И за сродните души. И за равновесието в живота.
Филмчето, както и книгата (за мен тя, макар и малко трудна на моменти, беше за предпочитане, ама пък и г-жа Робъртс ми е любимка ), определено си заслужават.
Току виж, сме открили хармонията – и в живота и вътре в самите нас.
Акценти:
***
Натрупаните последствия от цял живот прибързани връзки и хаотични страсти ме изчерпаха.
… мога да направя огромна услуга на обществото, ако за малко зарежа интимността. Когато разглеждам любовното си досие, виждам, че не изглежда толкова добре. Катастрофа след катастрофа. Още колко различни типове мъже мога да се опитвам да заобичам и да се провалям? Представете си го така – ако сте претърпели 10 пътнотранспортни произшествия едно след друго, няма ли в един момент да ви вземат книжката? Няма ли самите вие да го поискате?!
В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка. ***
Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост.
(…)
Да научиш на дисциплина речта си е начин да предпазиш енергиите си от разпиляване през пробива на устата. Така те няма да те изтощят и да напълнят света с думи, думи… вместо със спокойствие, мир и блаженство. ***
Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува.
Гост автор: Unique
Филмчето много ми хареса, противно на очакванията ми за поредната романтична боза. Препоръчвам го!
Да излезем от черупката си… Не може да не ни хареса подобно послание, тъй като всеки един от нас има моменти, когато спира и се замисля как и накъде да продължи. Налага ни се да преосмисляме живота си и да взимаме конкретни решения, които в повечето случаи не са никак лесни. Пътешествието на Лиз е уникално и колоритно. Нейната история е колкото специфична, толкова и универсална, тя може да се случи на всеки от нас. Може би не в тези мащаби, но май е по-добре, че не ни стига толкова кураж, защото в противен случай остров Бали, нямаше да може да побере всички объркани и разочаровани жени
На тези, на които им е харесал филма…сърдечно препоръчвам книгата. На тези, на които не им е харесал….горещо, ама горещо им препоръчвам книгата. Защото книгата дискутира въпросите от живота на всяка една от нас ( нека сме честни…това си е женска книга)…по един толкова наш си начин, че без да преувеличавам съм сигурна, че всяка от нас ще намери по нещо от себе си в нея. И въпреки това ще трябва сами за себе си да си да намерим нашият си път, който може би не е точно Рим, Индия, Бали. Филмът опитва да смели по един малко по-достъпен начин всичките дерзания в главта на една мислеща жена…но според мен това е една дооооста тежка задача. Затова прочетете книгата, посмейте се, поплачете и поемете пътя към хармонията….
След книгата се позамислих над някои истини… и след като си ги затвърдих с филма…. направо ми идваше да грабна багажчето и фиюююю към Бали!
… Чета книгата, след това ще гледам филма