Всеки се възмущава от лицемерието и наглостта, от борбата на интереси, без да осъзнава, че това е начинът за оцеляване. Такива са хората, такова е времето, всичко се променя. Истински приятели – няма, останали са само общите интереси, съби
райки ни един с друг
.
цялото есе на Христина Леонска, може да бъде прочетено тук : otkrovenia.com
Клошарят, на когото отнеха усмивката от Ясен Крумов
Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера,
който живееше по-близо до Бога
от всички останали…
Клошарят,
който се усмихваше налудничаво,
а очите му издаваха доброта,
който връзваше количката си
с връв за ръката,
за да не му я откраднат…
Клошарят,
който….
Някакви типове пребили до смърт този човек,
а той беше просто един беден добряк!
Какво правите с Него?!
Защо?!!!
Клошарят,
който спеше в калта,
до контейнера…
Е близо до Бога сега.
И тази нощ от Георги Динински
И тази нощ почти я пропилях,
говорихме си със комара,
когото тъй й не успях
да усмиря със два шамара.
Опитваше се като зъболекар муден
търпението ми да пломбира,
отбягваше учуден
ръката ми, която все не го намира…
Нали си знаеш как заспах –
броях такситата, с които все не идваш,
завих се през глава, разбрах –
в немоето присъствие ми липсваш.
Otkrovenia.com Най големия сайт за лично творчество в България.
Препоръчваме за миг да забравите материалното и да посетите тази огромна библиотека!
