Любовни упражнения

Posted on 25.02.2011 by unique

По повод празника на влюбените, любовта и всички онези останали 364 дни, през които не знаем обичаме ли се или не се, и така – до следващия Св.Валентин с всичките му романтични вечери, свещи, подаръчета, секси бельо, плюшени мечета, сърчица и каквото там остана в червено.
Малко със закъснение, но пък нали било по-добре късно,…

Повод да драсна 2-3 реда по темата ми даде наскоро излязлата книга на Ваня Щерева – Любовни упражнения.
„Те имаха за домашно да разкажат любовта”.
Нетрадиционно интересна. Разкази и думи за любовта – в истински и не до там истински случки, преживяно или копнеж за преживяване.
Авторката винаги ми е била интересна и като идеи, и като изказ, а този път и промо-клипът, режисиран от самата нея, си каза думата и ме спечели като запален книго-читател.

Книжката си я купих и прочетох на един дъх в един дъждовен уикенд. Искаше ми се да си имам и автограф, ама… пропуснах момента! Нали все не знам коя дата сме…

Сега само остава да се упражняваме

Акценти:

„Какво искаш за обяд?“ – мразех този въпрос, малко по-малко от „какво да си облека?“, не се хващайте на тази въдица никога, ако не искате да получите отговор: „Не, миличък, по-скоро ще тръгна гола, отколкото да сложа това, знаеш ли, вчера Мария…“ и т.н. („Обратно за Томасян“, Тома Марков)

***
Не можеш да скочиш в една и съща река два пъти. Най-хубавите неща в живота винаги се случват само веднъж. Освен тогава, когато въобще не се случат. Тогава остава утехата, че нещастието се понася по-леко, ако въобще не си познал щастието…
(…)
Любовта идва от Ангелите, но винаги, винаги, винаги отива по Дяволите.
(„Ина“, Васил Панайотов)

***
Търся мъж, поне метър и осемдесет, мургав, с дълги крайници, с чувство за хумор и без чувство за собственост! Ако може за Коледа. („Не е коледна приказка“, Розмари Де Мео)

***

Любовта е куха фраза, кутия от бисквити без бисквитите, зеленият чай без зеленото. Любовта не се мисли, тя се живее. („Азбучно“, Стефан Щерев)

Гост автор: Unique

Аз съм българче, обичам ….. да съм неграмотен

Posted on 25.01.2011 by unique

На 46 място сме били по грамотност (Не искам да си помислям за тези по-назад!). България попада в една група със Сърбия, Уругвай, Мексико, Румъния, Тайланд, Тринидад и Тобаго. Добре, че ни казаха официално по Новините! Та ние ежедневно сме заобиколени от опровергаващи изучаването на българския език в училище примери. Още по-жалко е, че не става въпрос само за учащите в момента,…но и за техните родители. И те май хич не са внимавали в час по български език! Ама иначе пък учим чужд език от първи клас, даже някои – по-напредналите – от детската градина!
А книгите? Не ни се чете, и това е! Що да четем, като след няколко месеца ще излезе чудно филмче по кината. Какво ще научим от тея книги, бе? То нито има „Стена“ за писане, нито пише за Алисия и Валери, НИЩО! Нищо, ти казвам. Нито може да я облечеш тази книга, нито да я изпушиш или да я изпиеш… Ще четем. Който е луд – да чете. За всичко останало си има чичко Google и Facebook. Чудно ми е само в колко от домовете ни има повече от 15 книги?!

Ами табелите?! Тук мога да пиша до утре! Когато бяхме студенти, с мои приятели си правихме колекция от абсурдни табели. Но, тогава сякаш това беше рядкост и снимахме ли, снимахме със завиден ентусиазъм всяка „находка“. Сега, накъдето и да се обърнем, виждаме, че „ПътЯ е в ремонт“, „МагазинА ще работи“ еди кога си, „Търси МЕ продавачка“(ами търси я и ти, бе!) и пр. Да не говорим, че ПЪЛНИЯТ ЧЛЕН май не ни е любим (поне в писането 😉 ). Те сигурно затова искаха да го махат. Да не се бъркаме, не за друго.

Иначе сме се завайкали, че децата използвали 4 и 6 в диктовките си по български език. Ще ползват, ами! Та нали, ако някой случайно започне да пише в чата грамотно и на кирилица, няма да е фешън, ще му се смеят! Обаче не знам докога учители и родители ще намират оправдание в интернет пространството?! А и не знам кое е по-малкото зло – да пишем на латиница, или да сме публично неграмотни?! Зависи… ако няма кой да го забележи к’во ти пука!

Както каза наскоро една моя приятелка: „ЗАКВОИЗОБЩОСЕУЧИХМЕДАПИШЕМ???“

Е, мило ми българче, живееш в Страната на неограничените възможности, пълна с хора с ограничени способности.
Дерзай!

Гост автор: Unique

Яж, моли се и обичай

Posted on 11.01.2011 by unique

Излязлата преди 3 години книга „Яж, моли се и обичай!” (Прозорец, 2008) се превърна в нашумяла кино-продукция, с която решихме да си разнообразим една неделна вечер.

Резултатът: макар темата да е безкрайно изтъркана и „бозава”, ни накара да се замислим за смисъла на живота и равновесието на душата. Или с други думи – някои прости истини за сложните усещания, които често ни терзаят.
Идеята, че житейското благополучие е важно, но много по-важен е пътят до него – е разкрита по един от най-подходящите начини. По пътя. Елизабет Гилбърт ни води със себе си на омагьосващо пътуване през три прекрасни места – Рим, малък ашрам (манастир) някъде из Индия и на о-в Бали. На всяко от тях сваляш за миг очи от екрана/страниците и се замисляш дали не би направил същото някой ден, или дали не би го правил всеки един ден.
Да опознаеш и тялото и душата си.

Или накратко.
Яж.
Италия.
За да ни е мирна душицата, трябва да си хапваме вкусни неща, а то в Италия… дал Бог такива. С апетита към храната идвал и апетитът към живота. А какво правим с килограмите, ли? Е, с килограмите…като ни отеснеят дънките, просто си купуваме следващият номер То не може хем душата в рая, хем дупето в най-малкия номер дънки, нали!

Моли се.
Индия.
То по-подходящо място за това май няма. Но да ставаш всяка сутрин в 5ч. за медитация…в началото и на мен ми се стори налудничаво! Номерът е да успееш да укротиш мислите си, макар и в 5 сутринта. Изпразваш главата си от всички тях, освобождаваш място и цялата Вселена нахълтва вътре с пълна сила. Хармонията започва несигурно да се прокрадва край теб.

Обичай.
О-в Бали.
Тук има всекиго по нещо – интересни гледни точки за LOVE-то. И за сродните души. И за равновесието в живота.

Филмчето, както и книгата (за мен тя, макар и малко трудна на моменти, беше за предпочитане, ама пък и г-жа Робъртс ми е любимка ), определено си заслужават.
Току виж, сме открили хармонията – и в живота и вътре в самите нас.

Акценти:

Да имаш дете е като да си направиш татуировка на лицето. Наистина трябва да си сигурна, че точно това искаш, преди да му се посветиш.

***
Натрупаните последствия от цял живот прибързани връзки и хаотични страсти ме изчерпаха.
… мога да направя огромна услуга на обществото, ако за малко зарежа интимността. Когато разглеждам любовното си досие, виждам, че не изглежда толкова добре. Катастрофа след катастрофа. Още колко различни типове мъже мога да се опитвам да заобичам и да се провалям? Представете си го така – ако сте претърпели 10 пътнотранспортни произшествия едно след друго, няма ли в един момент да ви вземат книжката? Няма ли самите вие да го поискате?!

***
В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка.

***
Йогите казват, че всичката мъка в човешкият живот се причинява от думите. Както и всичката радост.
(…)
Да научиш на дисциплина речта си е начин да предпазиш енергиите си от разпиляване през пробива на устата. Така те няма да те изтощят и да напълнят света с думи, думи… вместо със спокойствие, мир и блаженство.

***
Това, което знам за интимността е, че няма определени естествени закони, които управляват сексуалното изживяване на двама души и че тези закони не могат да бъдат променяни, както не можеш да се пазариш с гравитацията. Да се чувстваш уютно физически с тялото на друг не е решение, което можеш да вземеш. Няма почти нищо общо с начина, по който двама души мислят, действат, говорят или изглеждат. Мистериозният магнит или е там, заровен някъде в гръдният кош, или го няма. Когато го няма (както осъзнах в миналото с болезнена яснота), не можеш да го насилиш да съществува.

Гост автор: Unique

Човекът с пистолета или Началник движение!

Posted on 07.01.2011 by unique

Тема добре позната на много хора. От доста време исках да напиша нещо по темата, но винаги отлагах – до деня, в който пазачите на паркинга в Бизнес Парк Варна не ми поискаха ЕГН, кръв и урина.

За 6 месеца откакто сравнително често ходя до Бизнес парка, пазачите, които са по-старички, не ми запомниха колата, при това че всеки път спирам на паркинга с табели „Visitors” (странно защо за толкова голяма сграда Б1 има само 10 места за така наречените Visitors?!). Всеки път се започва с въпросите: за колко време спирам, къде ще ходя, какво ще правя, какво съм ял вчера, днес какво съм…, не си спрял правилно – вземи да я наместиш!!!

Разбираш ли, голям наплив от visitors има!!!!!

И това се случва всеки път, даже има случаи, в които дори не излизам от колата, двигателят запален, светлини пуснати, ще се обеся с колана, и пак ми се чука на прозореца: „Вие за колко време?” Аз, естествено, не губя контрол и си изпявам всичко, даже и без насочена лампа в очите. 😉

Винаги съм се питал каква е точно работата на пазачите(охраната) в България. Не е ли просто да охраняват, а не да са „Началник движение”? В Европа охраната работи в обекта без да се набива на очи, а в повечето случаи дори не се забелязва.

Моите извинения към БГ охранителите, но …. . Например, влизам в Банка и още от вратата чувам: „Добро утро!”, завъртам се надясно и виждам мил човек с пистолет на кръста!!! Е, може ли да не му отговориш 😉 не е културно! На следващата крачка чувам: „Вие за какво сте?”. Има две опции, от които трябва да избера: „За каса” или „За банков агент”. Избирам каса и човекът с пистолета, след бърз оглед на обстановката, ми казва „Гише номер 6, при Нинка. Може да се наредите, трети сте.”. Аз кимам, защото нямам избор 😉 а и не мога да кажа, че касиерката не ми допада. Изпразвам си джобовете за поредния наем, примерно, и на излизане чувам пак от Главния диспечер в банката „Приятен ден”. Не е ли прекрасно всичко това! Аз някои замисля ли се, че охраната по принцип е отделна фирма от сорта „ВИП secure”, ЕТ „Бодигард” или „Боримечков и синове”.

Да не се обиждат всички охранители, но мисля, че работата им е да пазят, а не да са диспечери.

Има и охранители в другата крайност. Пример: клон на Булбанк, гр.Варна – пазачът чете вестници нон-стоп, вдига яко нивото на общата си култура и вместо да го удари някоя буква по главата докато се е зачел, спокойно може да му вземеш пистолета и да го почешеш зад ухото, примерно.

Но, в крайна сметка, кое ли е в ред в държавата, че да се дивя на пазача на Бизнес парка, който всеки път ми изстрелва едни и същи въпроси.

– За колко време?

– Gone in 60 seconds!

Сатан Клаус или как Дядо Коледа детронира Христос

Posted on 17.12.2010 by unique

Признавам че тази тема звучи богохулно – почти както всяка друга, която обсъжда общоприетите социални натрапености. Но може ли човек поне тайно да си зададе някои и друг апокрифен въпрос, пък било и с риск да достигне до зловещи заключения?!
Във времената на „светлия социализъм” честването на християнските празници беше забранено и вместо рождението на Христос с радост очаквахме идването на Дет Мороз. За кратко, в началото на „демокрацията”, в нощта на 24 срещу 25 декември сякаш наистина бяха възродени старите ни православни традиции и си спомнихме как нашите баби и дядовци са празнували тези светли празници.

Но,…… това беше наистина за кратко.
Някак неусетно от екрана на телевизията и от витрините на магазините, ей така на майтап, се появи Merry Christmas барабар със Santa Claus. Тези коледни словосъчетания, подплатени с лъскави опаковки, бързо стигнаха до сърцето на изтормозените от „социализъм” граждани и те без много много да се замислят, започнаха да се поздравяват с Meеееrry Christmas вместо с „Честито Рождество”. А имаше и не един случай, когато някой се запитваха – “Абе каква е тази фирма Merry Сhristmas?”, заляла е целия пазар! Трябва да са някои наистина баяти!
И така се получи, че децата днес пишат на дядо Коледа писма още от началото на декември и цитират купища реклами-извращения, които, материализирани под формата на – батман, барби, спайдърмен, gsm, psp, ps3 и пр., пристигат от далечен Китай, а децата хич, ама хич не се сещат какъв е истинският празник. Пък и кой да им каже?!?

Santa се e превърнал в религия. Без значение от раса, вероизповедание, възраст и пол, Santa е навсякъде. Ще го видите бял, чернокож, с дръпнати очи. Ще слушате възторжени химни на площада, по радиото, по училища и паланки. Ще се побъркате от филми със сълзливи сюжети, които, колкото и да изглежда невъзможно, ще изместят дори и турските сериали!
Последното вече е направо недопустимо! Абсурд!
Но къде в цялата тази лудост е Христос? Кой е всъщност Дядо Коледа?
Да се върнем в началото и да погледнем сега кой е всъщност богохулникът!Не е ли онзи или онези които узурпираха Рождеството? Как този светъл празник се превърна в празник на парите и моловете?

Кой е всъщност Santa?
Казват ни, че е Свети Николай от Мала Азия? Добре де, какво ще прави Св.Николай, чак там горе в Лапландия, вместо да си стои в слънчевата и топла Анталия? Пък нали и моряците и рибарите (отскоро и на банкерите?!) си го почитат на шести декември?
Как така един празник на духовността за по-малко от век се превърна в триумф на материализма и пошлото разхищение? Но разбира се ционизма, извинете цинизма, никога не стига!
Не стига, че с окъсали бюджети, семействата се чудят на кого по-напред да се изплатят, но като дойде време за дядото с наднормено тегло, започва и истерията за подаръци. И на всичкото отгоре, децата знаят, че дядо им Коледа бил донесъл подаръците.
Както се казва, с чужда пита – помен!
Чудех се навремето защо по-възрастните хора казваха – като дойде този период на годината, направо ми се повдига! Е как не! Купувай, плащай, тъпчи се до гуша.
Само за тази година подаръците на европейците ще са на стойност 8 милиарда, четири от които ще са за нежелани подаръци (Американците с 22 милиарда), сиреч пари хвърлени на вятъра, само защото трябва да се купува.
Още много може да се каже по темата.

Като това, че настоящия образ на Santa e всъщност изваден реклама на Кока-Кола, че вече така чествания празник бъка от окултна символика, но за да не губим опорна точка, е най-добре да се позовем на христовото слово:
„Не можете да служите едновременно на Бога и на мамона (парите)“.(Матея 6:24).

Още малко разлики
Санта е дебел – Христос поне на разпятието не е
Дървото на санта е елхичка със звездичка (стилизирана пирамида със оченце над нея) – Христос дървен кръст
Санта може да бъде видян само нощем – Христос е бродел предимно денем
Санта се промъква през комините (не се бой от огън ) – Христос е чукал по вратите
Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник…
Санта живее на северния полюс – Христос на небето

Гост автор: акче-лаар

Lista Mitchell – Neopolitan Dreams …и малко tilt-shift ефекти

Posted on 02.12.2010 by unique

Отново свежа песничка от рекламите

Една от последните реклами на Глобул събра доста червени точки в моите иначе така критични очи
Първо, заради нежната песен на Lisa Mitchell – Neopolitan Dreams. И второ, заради начина на заснемане. (И аз като всички останали се чудех как хората, колите и другите обекти във видеото са направени малки като играчки.) Tilt- shift кадрите определено много си ги бива. И всичко изглежда толкова по детски малко и красиво!

(За още снимки, направени с обектив tilt-shift, тук )

P.S.
Само не ме питайте какво точно рекламираха, защото…убийте ме, не мога да си спомня! (Жалко за рекламодателите.)

You’ll go and I’ll be okay
I can dream the rest away.
Its just a little touch of fate, it will be okay.
It sure takes its precious time,
but it’s got rights and so have I.

I turn my head up to the sky
I focus one thought at a time
I do not let the little thieves
under my tightly buttoned sleeves
You couldn’t be alone,
the time I feel like I am walking blind
I have nowhere, I’ll have time

There are no legible signs x2

I like the way that you talk,
I like the way that you walk.
It’s hard to recreate
such an individual game

You wait your turn in the queue,
You say your sorry’s and thank you’s.
I don’t think you’re ever
A hundred percent in the room
You’re not in the room x2

Deepest, of the dark nights
here lies, the highest of highs
Neopolitan Dreams, stretching out to the sea

You wait your turn in the queue,
You say your sorry’s and thank you’s
I don’t think you’re ever
A hundred percent in the room
You’re not in the room x2

Гост автор: Unique

faceБуки на Любен Дилов-син

Posted on 19.11.2010 by unique

Отговор

Новото четиво от Любен Дилов-син като съдържание може би не е нищо ново за тези, които го следят в социалната мрежа, а за другите може би би било интересно да надникнат в него, без да е нужно да са почитатели на книгите и четенето. При нетрадиционното винаги можем да отсеем качеството от плявата, пък и мисля, че Дилов няма нужда нито от представяне, нито от какъвто и да било анализ.

Размишлявайки върху ежедневието, преплетено с фактологични събития и споделяйки моментното състояние на духа, ежедневните постинги и реплики във facebook определено му се получават. С първоначало една нищо и никаква „стена” за съобщения, книгата добива вид на дневник на емоциите. Лека, забавна, макар и на моменти да е отчайващо истинна и тъжна, се чете на един дъх.

Абе с две(повече са) думи – заслужава си и времето, и парите, и четенето!
Enjoy!

P.S.
За ценителите препоръчваме луксозното издание – напълва ти душата направо!

Акценти:
Опитвам се да размишлявам върху нещата и техните места. Даже си купих книга за Фън Шуй… Прочетох я и сега просто не зная къде да я оставя!!
…
Това е същото като онзи абориген, на когото подарили нов бумеранг. Докато успее да си изхвърли стария, четири пъти губил съзнание.

***
Трябва да се мисли позитивно. Ако банкоматът ви изписва „недостатъчна наличност“, не се отчайвайте, може пък да става дума за банката! Или например, ако ще боледувате по време на отпуската, гледайте поне да се разболеете от нещо, което ще го кръстят на ваше име.

***
Сигурен съм, че за нечуващите музиката, всички танцьори изглеждат идиоти. Но… какво по дяволите означава „сложно е“ в графата „семейно положение“ на профила?!? Че на кого му е просто, бе?!!!

***
Пролетта започва, а аз се чудя дали котките обичат сисадмините, защото ръцете им миришат на мишки? И може ли разногледият да тръгне накъдето му видят очите…едновременно?

***
Двама скинари проспаха два дни на плажа в Созопол, а когато се събудиха, бяха така почернели, че не се познаха, и се сбиха. Курортният морал е око за око, зъб за зъб, всичко останало – за пари!

***
Има вечни истини…Например – добре е, ако помните първите думи, които е произнесло вашето дете. Не е добре, ако то ги помни!

Гост автор: Unique

Aх, Бай-ландо, Ах Алехандро.

Posted on 18.10.2010 by Bo

На първо време да представим творбата.
На платното е умопомрачителната, вдъхваща уважение и дълбок респект към човешкия апетит, буламач, на световноизвестният рисувач Салвадор Дали (явно и други са се чудили дали.., ама надали), кръстен от автора си „Bulgarian Child Eating a Rat” в превод „Българско дете яде плъх”. Изключително важно е да дадем информация кое е детето от иначе така вдъхновяващата пасторалност. Това е Симеон Борисов, познат ни и под други имена като – сакскуборгота, царчето, Мr. 800 дни, горския, реституционния и пр. Дали майстора на четката Дали е бил пророк и е видял ненаситността на негова светлост Симо-горския, или просто по онова време това е била единствената фотография на българско дете, попаднала в полезрението му – Историята мълчи.

Така или иначе, едва ли е имал предвид Симо, просто му е ползвал фейса, защото карикатурата не се назовава „Симо си дояжда третата следобедна закуска”, а „Българско дете яде плъх”.

Демек в България българите оставят децата си гладни и мизерстващи. Тук пак се вижда колко му е акъла на този с противоречивото име, защото едва ли такъв образ с пращящи розови бузи и поглед под 45 градуса в посока връх Мусала знае къде са и как изглеждат плъховете. Но явно до него е достигнала същата информация като на продуцентите на предаването бай-ландо и паралелното му в друга БГ (българска пак в кавички) телевизия, а именно, че българите са страшно племе, които по метода на кукувицата, пръкват по едно яйце някъде и дим да ги няма. И после отроците им изпадат в интересното понятие: неравностойно положение, за което се грижат пойни славей и танцуващи жерави и с непосилни мероприятия се опитват да ги върнат към живота, благодарение на опулилите очи патки и кокошки, които, възхитени от гения на пернатите си посестрими, цвъкат sms-и и аплаузи.

Да, ама не баш. Децата, изоставени в изоставените от държавата домове, са основно от цигански, oпс, пардон – ромски и друг произход и много малко от тях са българчета. И това трябва най-накрая да се каже на висок глас!

Разни местни варианти на Майка Тереза (ако някой иска да разбере истинската история и дейност на тази албанка, може да намери информация в нета) се приемат много на сериозно и се кичат с ореол на светици и събират жълти парици, от и без това най-ограбения и изстрадал народ в Европа. В същото време , абдикиралата от социалните си ангажименти държавност събира ДДС от скромните sms-и на все още наличните, наивни българи. Докато така наречените „интелектуалци” на България шармантно облечени кършат снаги и вият в ефир, прибирайки хонорари от по 2 000 лв. на седмица и горди, че са направили нещо човешко. Всъщност те са точно това, което представлява творбата на четкаджията Дали. Алчни сноби с алени бузи и наивно вперен поглед в битовизма, готови и плъх да сдъвчат, просто защото са ненаситни.

А за държавата – няма какво да говорим. Тя се простира на длъж и шир на територията гордо наречена България и като кърлеж или друга гмеж се е впила в живота на обикновения, нормален човек. Крайно време е да прекръстим тази територия на бай-ландия или някаква друга малоумност и поне на историята да оставим хубавото име България на гордия му произход!
автор: акче-лаар

Снимки разни на цветя прекрасни

Posted on 04.10.2010 by Bo

Отговор

За поредна година не сполучих с правилният избор на цветя за моя балкон, при това че слънцето работи до 10.30ам на балкона, после го пише day off и се качва на покрива, където мен и цветята не ни грее! От липсата на слънце най-много страдат 6-те ми бугита (Bougainvillea), но странно защо, дойде ли есента – ще се скъсат да цъфтят малко преди да им опадат всички листа. Напук го правят! 😉
А тези снимки съм направил в чуждите райски градинки, където слънце има стой та … се печи.