Преди да започнеш да мрънкаш колко скапан е животът ти и да дуднеш по цял ден за ежедневни проблеми и как този горе тотално те е забравил, отиди до най-близката болница, влез в първата стая, погледни първото легло и бавно гаснещия човек без никаква останала надежда, надянал кислородната маска с вечно нестигащият кислород. После излез, запали цигара (ти си още много млад и имаш много време -да, но за ракът граници няма!) и се замисли ИЗОБЩО ИМАШ ЛИ ПРОБЛЕМИ?!

Преди 25 години посетих шуменската онкоболница няколко пъти, вчера отново си върнах спомените. Е, гледката в такава болница вече наистина е отрезвяваща. Но това е като с катастрофите – трябва редовно да виждаме много нагънати ламарини и хора в неестествени пози на тялото, за да изживеем живота, който ни е даден!