Новото четиво от Любен Дилов-син като съдържание може би не е нищо ново за тези, които го следят в социалната мрежа, а за другите може би би било интересно да надникнат в него, без да е нужно да са почитатели на книгите и четенето. При нетрадиционното винаги можем да отсеем качеството от плявата, пък и мисля, че Дилов няма нужда нито от представяне, нито от какъвто и да било анализ.

Размишлявайки върху ежедневието, преплетено с фактологични събития и споделяйки моментното състояние на духа, ежедневните постинги и реплики във facebook определено му се получават. С първоначало една нищо и никаква „стена” за съобщения, книгата добива вид на дневник на емоциите. Лека, забавна, макар и на моменти да е отчайващо истинна и тъжна, се чете на един дъх.

Абе с две(повече са) думи – заслужава си и времето, и парите, и четенето!
Enjoy!

P.S.
За ценителите препоръчваме луксозното издание – напълва ти душата направо!

Акценти:
Опитвам се да размишлявам върху нещата и техните места. Даже си купих книга за Фън Шуй… Прочетох я и сега просто не зная къде да я оставя!!
…
Това е същото като онзи абориген, на когото подарили нов бумеранг. Докато успее да си изхвърли стария, четири пъти губил съзнание.

***
Трябва да се мисли позитивно. Ако банкоматът ви изписва „недостатъчна наличност“, не се отчайвайте, може пък да става дума за банката! Или например, ако ще боледувате по време на отпуската, гледайте поне да се разболеете от нещо, което ще го кръстят на ваше име.

***
Сигурен съм, че за нечуващите музиката, всички танцьори изглеждат идиоти. Но… какво по дяволите означава „сложно е“ в графата „семейно положение“ на профила?!? Че на кого му е просто, бе?!!!

***
Пролетта започва, а аз се чудя дали котките обичат сисадмините, защото ръцете им миришат на мишки? И може ли разногледият да тръгне накъдето му видят очите…едновременно?

***
Двама скинари проспаха два дни на плажа в Созопол, а когато се събудиха, бяха така почернели, че не се познаха, и се сбиха. Курортният морал е око за око, зъб за зъб, всичко останало – за пари!

***
Има вечни истини…Например – добре е, ако помните първите думи, които е произнесло вашето дете. Не е добре, ако то ги помни!

Гост автор: Unique