Под бялата зимна завеса,
кокичета свели глави,
кокичета – бели момичета,
за мене сте тука, нали…

Снегът продължава да сипе,
снегът ви затрупа почти,
момичета – бели кокичета,
изправете високо глави.

Уморени от битки и сънища,
в красотата на свят непознат,
кокичета – бели момичета
умират – завити от сняг.

И утре в белотата снежна,
под замръзналата бяла пелена,
ще намерите замръзнали кокичета,
като чувства в студена синева…

Диана Димитрова
otkrovenia.com